Котките и страхът: как изразяват страха чрез действията си

🙀 Чести признаци на страх при котките

Идентифицирането на страха при котките включва наблюдение на езика на тялото, гласовете и поведението им. Тези признаци могат да бъдат незабележими, така че е важно да обърнете голямо внимание на нормалното поведение на котката си, за да разпознаете отклоненията.

• Криене: Първият инстинкт на котката, когато е уплашена, често е да се скрие. Те могат да се оттеглят под мебели, в килери или зад завеси.
• Разширени зеници: Широките, разширени зеници могат да показват страх или стрес. Това им позволява да приемат повече светлина, подобрявайки способността си да виждат потенциални заплахи.
• Сплескани уши: Залепените назад към главата уши са класически признак на страх или агресия. Тази поза предпазва ушите от потенциално нараняване.
• Извит гръб и издута козина: Тази поза кара котката да изглежда по-голяма и по-плашеща за възприетата заплаха. Това често е придружено от пилоерекция (надигната козина).
• Съскане и плюене: Това са гласови предупреждения, показващи, че котката се чувства застрашена и е готова да се защити.
• Треперене или треперене: В екстремни случаи на страх котката може да трепери или да се тресе. Това е ясна индикация за значителен дистрес.
• Прекомерно подстригване: Някои котки се справят с безпокойството чрез прекомерно подстригване, понякога до степен да причинят плешиви петна или дразнене на кожата.
• Промени в апетита: Страхът може да накара котката да загуби апетита си или, обратно, да преяде като форма на комфорт.
• Неподходящо уриниране или дефекация: Страшна котка може да уринира или да се изхожда извън кутията за отпадъци като реакция на стрес.

😨 Често срещани причини за страх при котки

Много фактори могат да предизвикат страх при котките. Разбирането на тези тригери е първата стъпка в предотвратяването или управлението на котешка тревожност.

• Силни шумове: Гръмотевици, фойерверки, строителство и други внезапни силни шумове могат да бъдат много плашещи за котките.
• Нова среда: Преместването в нов дом или дори пренареждането на мебели може да причини стрес и безпокойство.
• Непознати: Котките често са предпазливи към непознати хора, особено към тези, които се приближават директно към тях.
• Други животни: Присъствието на други котки, кучета или дори малки животни може да бъде източник на страх, особено ако котката се чувства застрашена или териториална.
• Посещения при ветеринар: Много котки свързват ветеринарния кабинет с неприятни преживявания и се страхуват по време на посещенията.
• Разходки с кола: Движението и ограниченията при возене с кола могат да бъдат стресиращи за котките.
• Промени в рутината: Котките процъфтяват в рутината и всяко прекъсване на дневния им график може да причини безпокойство.
• Наказание: Използването на основани на наказание методи за обучение може да създаде страх и недоверие у котките.

🛡️ Помогнете на вашата котка да се справи със страха

След като идентифицирате признаците на страх и потенциалните задействания, можете да предприемете стъпки, за да помогнете на котката си да се справи с безпокойството си. Създаването на безопасна и предвидима среда е от съществено значение.

• Осигурете безопасни пространства: Уверете се, че вашата котка има достъп до множество безопасни пространства, където може да се оттегли, когато се почувства застрашена. Те могат да включват картонени кутии, котешки дървета или тихи ъгли.
• Поддържайте последователна рутина: Хранете котката си по едно и също време всеки ден и поддържайте кутията й за отпадъци чиста. Предсказуемостта намалява безпокойството.
• Постепенно излагане: Ако е възможно, постепенно излагайте котката си на потенциални стресори по контролиран начин. Например, пуснете записи на гръмотевични бури с ниска сила на звука и постепенно увеличавайте силата на звука с времето.
• Положително подсилване: Използвайте положителни техники за подсилване, като лакомства и похвали, за да възнаградите спокойното поведение. Избягвайте наказанието, което може да изостри страха.
• Феромонна терапия: Синтетичните котешки феромони, като Feliway, могат да помогнат за създаването на успокояваща среда. Тези феромони имитират естествените феромони, произвеждани от котки, за да маркират своята територия като безопасна.
• Успокояващи добавки: Някои добавки, като L-теанин и Zylkene, могат да помогнат за намаляване на тревожността при котките. Консултирайте се с вашия ветеринарен лекар, преди да използвате каквито и да било добавки.
• Интерактивна игра: Редовните интерактивни сесии за игра могат да помогнат за намаляване на стреса и безпокойството, като предоставят изход за енергия и насърчават чувството за благополучие.
• Десенсибилизация и контракондициониране: Тези техники включват постепенно излагане на вашата котка на страховит стимул, докато я комбинирате с нещо положително, като лакомство или играчка.

Създаването на безопасно убежище е от първостепенно значение. Безопасното убежище е място, където вашата котка може да се оттегли, без да бъде обезпокоявана. Това може да е тиха стая, покрито котешко легло или дори картонена кутия, облицована с мека постелка. Уверете се, че това пространство е лесно достъпно за вашата котка и че тя никога не е принудена да го напуска.

Последователността е ключова. Котките са създания на навика и предвидимата рутина може да помогне за намаляване на безпокойството. Хранете котката си по едно и също време всеки ден, почиствайте редовно кутията й и осигурете постоянно време за игра и внимание. Избягвайте да правите внезапни промени в тяхната среда или рутина, когато е възможно.

Когато въвеждате нови неща, правете го бавно. Независимо дали става въпрос за нов домашен любимец, нова мебел или нов човек, запознайте го с котката си постепенно. Позволете им да подходят към новия стимул със свое собствено темпо и ги възнаградете за спокойно поведение. Никога не принуждавайте котката си да взаимодейства с нещо, от което се страхува.

🩺 Кога да потърсите професионална помощ

Въпреки че много случаи на котешки страх и безпокойство могат да бъдат управлявани у дома, важно е да потърсите професионална помощ, ако страхът на вашата котка е силен или постоянен. Ветеринарният лекар може да изключи всички основни медицински състояния, които могат да допринесат за безпокойството, и може да препоръча подходящи възможности за лечение.

• Силно безпокойство: Ако вашата котка проявява екстремни признаци на страх, като постоянно криене, агресия или самонараняване, важно е да потърсите ветеринарна помощ.
• Постоянно безпокойство: Ако безпокойството на вашата котка продължава въпреки всичките ви усилия да го управлявате у дома, ветеринарен лекар може да ви помогне да идентифицирате основната причина и да разработите план за лечение.
• Внезапни промени в поведението: Ако вашата котка внезапно развие страх или безпокойство, важно е да изключите всякакви основни медицински състояния.
• Медицински състояния: Някои медицински състояния, като хипертиреоидизъм и когнитивна дисфункция, могат да причинят безпокойство при котките.

Ветеринарният бихейвиорист е ветеринарен лекар, който е специализиран в диагностиката и лечението на поведенчески проблеми при животните. Те могат да предоставят експертни насоки за справяне със страха и безпокойството на вашата котка. Те могат да препоръчат техники за промяна на поведението, лекарства или комбинация от двете.

Медикаментите могат да бъдат ценен инструмент за справяне с тежко безпокойство при котки. Лекарствата против тревожност могат да помогнат за намаляване на интензивността на реакцията на страха на вашата котка и да я направят по-възприемчива към техниките за промяна на поведението. Въпреки това, лекарствата винаги трябва да се използват заедно със стратегии за управление на поведението.